Стоя изтощена от спомени,

тежащи на мойта душа

и рисувам с четка от горести

своята нова тъга.

Струни на черна цигулка

в мелодия жална трептят

и свирят те песен за двама -

далечна и нежна сега.

Тя извиква мечти спотаени,

напомня за минали дни,

мислите мои сеща понятно

за твойте блстящи очи.

Гласa ти аз чувам чрез нея,

плахо и тихо кори ме и тя,

че аз слушам в ума си все нея,

а твоите думи май пак не разбрах...