27.10.2009 г., 11:17

Изтощена от спомени

535 0 1

Стоя изтощена от спомени,

тежащи на мойта душа

и рисувам с четка от горести

своята нова тъга.


Струни на черна цигулка

в мелодия жална трептят

и свирят те песен за двама -

далечна и нежна сега.


Тя извиква мечти спотаени,

напомня за минали дни,

мислите мои сеща понятно

за твойте блстящи очи.


Гласa ти аз чувам чрез нея,

плахо и тихо кори ме и тя,

че аз слушам в ума си все нея,

а твоите думи май пак не разбрах...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...