27 окт. 2009 г., 11:17

Изтощена от спомени

538 0 1

Стоя изтощена от спомени,

тежащи на мойта душа

и рисувам с четка от горести

своята нова тъга.


Струни на черна цигулка

в мелодия жална трептят

и свирят те песен за двама -

далечна и нежна сега.


Тя извиква мечти спотаени,

напомня за минали дни,

мислите мои сеща понятно

за твойте блстящи очи.


Гласa ти аз чувам чрез нея,

плахо и тихо кори ме и тя,

че аз слушам в ума си все нея,

а твоите думи май пак не разбрах...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....