Стоя изтощена от спомени,
тежащи на мойта душа
и рисувам с четка от горести
своята нова тъга.
Струни на черна цигулка
в мелодия жална трептят
и свирят те песен за двама -
далечна и нежна сега.
Тя извиква мечти спотаени,
напомня за минали дни,
мислите мои сеща понятно
за твойте блстящи очи.
Гласa ти аз чувам чрез нея,
плахо и тихо кори ме и тя,
че аз слушам в ума си все нея,
а твоите думи май пак не разбрах...
© Цвет All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
