Стоя изтощена от спомени,
тежащи на мойта душа
и рисувам с четка от горести
своята нова тъга.
Струни на черна цигулка
в мелодия жална трептят
и свирят те песен за двама -
далечна и нежна сега.
Тя извиква мечти спотаени,
напомня за минали дни,
мислите мои сеща понятно
за твойте блстящи очи.
Гласa ти аз чувам чрез нея,
плахо и тихо кори ме и тя,
че аз слушам в ума си все нея,
а твоите думи май пак не разбрах...
© Цвет All rights reserved.