30 ago 2007, 23:06

изтрих си лятото

  Poesía
941 0 4
днес за предпоследно чувам лятото
и виждам неговата мелодия.
ужасно много искам да му дам pause,
но е безнадеждно!
писъците на сезона се впиват в мозъка ми..
оглушителна вибрация вее вятърът
и напомня за датата!
опитвам се всячески да натисна малкия,
въображаем бутон mute,
за да унищожа виковете!
отново безнадеждно!
това убива. mr. killer...
песента, която брутално ми внушава краят е,
цитирам:
"и никой не разбра.. отива си лятото!
 идва есента! тръгвам някъде
 и непознати улици ще извървя,
 себе си искам..  да разбера!"
отказвам се.
безсмислено е да търся причини за играта на сезоните..
а тя винаги е била "котка и мишка"!
поне няма да го направя до другата година.
stop. delete playlist. delete summer. close

                                                                                                                      *енд*

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Муф Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...