12 ago 2010, 10:20

Изумрудена стихия 

  Poesía » Otra
858 0 10
Такава странна, волна, непонятна,
неповторима, искрено усмихната загадка,
в която вятър спомени далечни гони,
в която глас на ангел
нежни звуци рони,
която със ръце изплита
звездни клони
и люшва се в безкрая на сърцето,
далеч на края на света, където
ще полети, ще осъзнае и...
ще се открие.
И ако днес това, което си, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Борисова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??