Изумрудена стихия
Такава странна, волна, непонятна,
неповторима, искрено усмихната загадка,
в която вятър спомени далечни гони,
в която глас на ангел
нежни звуци рони,
която със ръце изплита
звездни клони
и люшва се в безкрая на сърцето,
далеч на края на света, където
ще полети, ще осъзнае и...
ще се открие.
И ако днес това, което си,
наричаме Мария,
то утре превърни се
в тишина космична, във любов
и разпилей се като изумрудена стихия.
И слепила молитвено ръце,
бъди единствено това, което си;
Душа,
Божествената отразена светлина.
На Мария
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Татяна Борисова Todos los derechos reservados
