tanyavd (Татяна Борисова)
122 2130
12.08.2010 г., 10:20 ч.

Изумрудена стихия 

  Поезия » Друга
809 0 10

Такава странна, волна, непонятна,

неповторима, искрено усмихната загадка,

в която вятър спомени далечни гони,

в която глас на ангел

нежни звуци рони,

която със ръце изплита

звездни клони

и люшва се в безкрая на сърцето,

далеч на края на света, където

ще полети, ще осъзнае и...

ще се открие.

И ако днес това, което си,

наричаме Мария,

то утре превърни се

 в тишина космична, във любов

и разпилей се като изумрудена стихия.

И слепила молитвено ръце,

бъди единствено това, което си;

Душа,

Божествената отразена светлина.

 

На Мария

© Татяна Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??