tanyavd (Татяна Борисова)
122 2130
Aug 12, 2010, 10:20 AM

Изумрудена стихия 

  Poetry » Other
807 0 10

Такава странна, волна, непонятна,

неповторима, искрено усмихната загадка,

в която вятър спомени далечни гони,

в която глас на ангел

нежни звуци рони,

която със ръце изплита

звездни клони

и люшва се в безкрая на сърцето,

далеч на края на света, където

ще полети, ще осъзнае и...

ще се открие.

И ако днес това, което си,

наричаме Мария,

то утре превърни се

 в тишина космична, във любов

и разпилей се като изумрудена стихия.

И слепила молитвено ръце,

бъди единствено това, което си;

Душа,

Божествената отразена светлина.

 

На Мария

© Татяна Борисова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??