Aug 12, 2010, 10:20 AM

Изумрудена стихия 

  Poetry » Other
867 0 10
Такава странна, волна, непонятна,
неповторима, искрено усмихната загадка,
в която вятър спомени далечни гони,
в която глас на ангел
нежни звуци рони,
която със ръце изплита
звездни клони
и люшва се в безкрая на сърцето,
далеч на края на света, където
ще полети, ще осъзнае и...
ще се открие.
И ако днес това, което си, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Татяна Борисова All rights reserved.

Random works
: ??:??