16 dic 2014, 21:21

Извечно пладне

835 0 10

Дали си бряг, до който ще достигна?!

Понякога се мярка същността ти

сред поривите на вълните жизнени.

Тогава се разливам безостатъчно

в чертите между твоите пространства.

Между море, земя, небе и пламъци.

Изгубвам се сред твоето пиянство.

Като звезда явявам се в ефира.

А после бързо тлея до разпадане.

И мирно е. Понякога тъй мирно

отвътре и отвън... Извечно пладне.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Дерали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря и тук, Дочка! И аз се радвам, че ти допадат стиховете ми.
  • И браво! Определено ще те чета!
  • Благодаря,Мая! Весели празници
  • Благодаря, Росица! Споделянето, оглеждането в сърцата и умовете на другите е най-хубавата част на писането. И не само на писането, разбира се, всеки един творчески импулс е насочен колкото навътре - към самия себе си, толкова и навън - към другостта. И когато по някакъв начин е споделен - какво по-хубаво може да има от това?!
    Благодаря, Милко! Вашите думи ме радват много.
  • Пак даряваш, Нели! Поезия Поздрави

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...