Дали си бряг, до който ще достигна?!
Понякога се мярка същността ти
сред поривите на вълните жизнени.
Тогава се разливам безостатъчно
в чертите между твоите пространства.
Между море, земя, небе и пламъци.
Изгубвам се сред твоето пиянство.
Като звезда явявам се в ефира.
А после бързо тлея до разпадане.
И мирно е. Понякога тъй мирно
отвътре и отвън... Извечно пладне.