Извечно пладне

Поэзия » Философская

833 0 10

Дали си бряг, до който ще достигна?!

Понякога се мярка същността ти

сред поривите на вълните жизнени.

Тогава се разливам безостатъчно

в чертите между твоите пространства.

Между море, земя, небе и пламъци.

Изгубвам се сред твоето пиянство.

Като звезда явявам се в ефира.

А после бързо тлея до разпадане.

И мирно е. Понякога тъй мирно

отвътре и отвън... Извечно пладне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Iszaard (Нели Дерали)

Благодаря и тук, Дочка! И аз се радвам, че ти допадат стиховете ми.

2015-01-04T12:13:27+02:00
Довереница (Дочка Василева)

И браво! Определено ще те чета!

2015-01-04T08:54:48+02:00
Iszaard (Нели Дерали)

Благодаря,Мая! Весели празници

2014-12-29T07:47:04+02:00
Iszaard (Нели Дерали)

Благодаря, Росица! Споделянето, оглеждането в сърцата и умовете на другите е най-хубавата част на писането. И не само на писането, разбира се, всеки един творчески импулс е насочен колкото навътре - към самия себе си, толкова и навън - към другостта. И когато по някакъв начин е споделен - какво по-хубаво може да има от това?!
Благодаря, Милко! Вашите думи ме радват много.

2014-12-18T08:27:17+02:00
milkokanchev62 (Милко Кънчев)

Пак даряваш, Нели! Поезия Поздрави

2014-12-17T21:29:06+02:00