Iszaard (Нели Дерали)
62 137
16 дек. 2014 г., 21:21

Извечно пладне 

  Поэзия » Философская
564 0 10

Дали си бряг, до който ще достигна?!

Понякога се мярка същността ти

сред поривите на вълните жизнени.

Тогава се разливам безостатъчно

в чертите между твоите пространства.

Между море, земя, небе и пламъци.

Изгубвам се сред твоето пиянство.

Като звезда явявам се в ефира.

А после бързо тлея до разпадане.

И мирно е. Понякога тъй мирно

отвътре и отвън... Извечно пладне.

© Нели Дерали Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря и тук, Дочка! И аз се радвам, че ти допадат стиховете ми.
  • И браво! Определено ще те чета!
  • Благодаря,Мая! Весели празници
  • Благодаря, Росица! Споделянето, оглеждането в сърцата и умовете на другите е най-хубавата част на писането. И не само на писането, разбира се, всеки един творчески импулс е насочен колкото навътре - към самия себе си, толкова и навън - към другостта. И когато по някакъв начин е споделен - какво по-хубаво може да има от това?!
    Благодаря, Милко! Вашите думи ме радват много.
  • Пак даряваш, Нели! Поезия Поздрави
  • Прочетох някои от стихотворенията ти и съм впечатлена. Поздравления за поезията!
  • Благодаря, Мисана, за този обстоен анализ. Истината, красотата, мирът - това са извечни наши копнежи. И те са едно и също в действителност, те са заложени дълбоко в нашата съвест. Ненасилието, ненамесата, толерантността към всеки един живот - това са висши задачи, заради които сме дошли на този свят. За да ги изповядваме и живеем, кой колкото успее, разбира се. Но си заслужава да се живее именно заради това - за да не стихне окончателно пламъчето на истината, за да не бъде погребана нашата съвест под дебелите пластове егоизъм, анихилиращ духовността ни в прекия смисъл на думата.
    Благодаря, Красимир, за прочита и коментара. За мен е радост когато срещна съмишленици в словото и в живота. А съм убедена, че Вие сте сред тях!
    Благодаря, Вики! Чудесното, магичното, красивото трябва да бъде призвание на всеки един поет. Красотата като житейска категория не бива да убягва от погледите ни, защото пошлото е лесно достъпно, да, но то не е критерий за творчество.
  • Отново чудесна!
  • Влязох в смисъла и състоянието изцяло и задълго!
    Ценя високо твоята интелигентна и чувствена поезия!
    Поздрави, Нели!
  • Краткостта е едно от многобройните достойнства на този текст. Брегът-символ, брегът-желание, брегът-любов, който се мярка пред очите ни, когато вълните /на живота/ ни издигат до най-високата си кота, а после го губим, попадайки в опасните им дълбини.
    Но когато макар и за миг докоснем този бряг, се разливаме върху него безостатъчно - "между море, земя, небе и пламъци." Красиво звучи финалът на стихотворението - една откровена изповед на лирическата:

    "Изгубвам се сред твоето пиянство.
    Като звезда явявам се в ефира.
    А после бързо тлея до разпадане.
    И мирно е. Понякога тъй мирно
    отвътре и отвън... Извечно пладне."

    Силен лиричен текст, над който може и следва да се медитира многократно, като всеки път читателят ще чувства многопластовостта на заложения в него смисъл.

    Поздравление за тази майсторска творба, Из!
Предложения
: ??:??