16 дек. 2014 г., 21:21

Извечно пладне

831 0 10

Дали си бряг, до който ще достигна?!

Понякога се мярка същността ти

сред поривите на вълните жизнени.

Тогава се разливам безостатъчно

в чертите между твоите пространства.

Между море, земя, небе и пламъци.

Изгубвам се сред твоето пиянство.

Като звезда явявам се в ефира.

А после бързо тлея до разпадане.

И мирно е. Понякога тъй мирно

отвътре и отвън... Извечно пладне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Дерали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря и тук, Дочка! И аз се радвам, че ти допадат стиховете ми.
  • И браво! Определено ще те чета!
  • Благодаря,Мая! Весели празници
  • Благодаря, Росица! Споделянето, оглеждането в сърцата и умовете на другите е най-хубавата част на писането. И не само на писането, разбира се, всеки един творчески импулс е насочен колкото навътре - към самия себе си, толкова и навън - към другостта. И когато по някакъв начин е споделен - какво по-хубаво може да има от това?!
    Благодаря, Милко! Вашите думи ме радват много.
  • Пак даряваш, Нели! Поезия Поздрави

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...