19 sept 2018, 23:15

Отърви ме

  Poesía » Otra
606 3 6

Отърви ме от тъмното,от мрака,

където всеки миг пропадам.

Прегърнал сам пороците с наслада,

вървя уверено към свойта клада.

 

Отърви ме от дребното, от пошлото,

което всеки ден ме носи.

Река разбунена от шум човешки,

без бряг и пристан, в бяг лудешки.

 

Извикай ме до себе си, на светло.

А аз ще тръгна бавно-бавно.

Зад мен ще вият пороци, бесовé.

Заменям ги за късче от небе.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...