19 sept 2018, 23:15

Отърви ме

  Poesía » Otra
602 3 6

Отърви ме от тъмното,от мрака,

където всеки миг пропадам.

Прегърнал сам пороците с наслада,

вървя уверено към свойта клада.

 

Отърви ме от дребното, от пошлото,

което всеки ден ме носи.

Река разбунена от шум човешки,

без бряг и пристан, в бяг лудешки.

 

Извикай ме до себе си, на светло.

А аз ще тръгна бавно-бавно.

Зад мен ще вият пороци, бесовé.

Заменям ги за късче от небе.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...