Отърви ме от тъмното,от мрака,
където всеки миг пропадам.
Прегърнал сам пороците с наслада,
вървя уверено към свойта клада.
Отърви ме от дребното, от пошлото,
което всеки ден ме носи.
Река разбунена от шум човешки,
без бряг и пристан, в бяг лудешки.
Извикай ме до себе си, на светло.
А аз ще тръгна бавно-бавно.
Зад мен ще вият пороци, бесовé.
Заменям ги за късче от небе.
© Хари Спасов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
