Отърви ме от тъмното,от мрака,
където всеки миг пропадам.
Прегърнал сам пороците с наслада,
вървя уверено към свойта клада.
Отърви ме от дребното, от пошлото,
което всеки ден ме носи.
Река разбунена от шум човешки,
без бряг и пристан, в бяг лудешки.
Извикай ме до себе си, на светло.
А аз ще тръгна бавно-бавно.
Зад мен ще вият пороци, бесовé.
Заменям ги за късче от небе.
© Хари Спасов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
