Отърви ме от тъмното,от мрака,
където всеки миг пропадам.
Прегърнал сам пороците с наслада,
вървя уверено към свойта клада.
Отърви ме от дребното, от пошлото,
което всеки ден ме носи.
Река разбунена от шум човешки,
без бряг и пристан, в бяг лудешки.
Извикай ме до себе си, на светло.
А аз ще тръгна бавно-бавно.
Зад мен ще вият пороци, бесовé.
Заменям ги за късче от небе.