27 feb 2024, 19:20

Извинение

Poesía » De amor

566 1 1

Разбери ме сърце,
аз си тръгвам, защото
не смея
да погледна в очите
на цялата тази любов.
Ти навярно ме съдиш
и навярно си право, но нея
няма как да преглътна.
А няма да бъда готова
да отстъпя и крачка,
ако днес избера да повярвам
Ако днес се изправя
и протегна за поздрав ръка
Но е толкова късно
и толкова трудно
да падна
там в очите, където
безмълвна гори вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Довереница (Дочка Василева)

"Но е толкова късно
и толкова трудно"

Разбирам я -капризната лирическа
(да носи тежко е, а да го хвърли жалко)
Да бягаш също някакъв е изход,
и загуба по точки никак малка...

2024-02-28T00:05:34+02:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0