27.02.2024 г., 19:20

Извинение

570 1 1

Разбери ме сърце,
аз си тръгвам, защото
не смея
да погледна в очите
на цялата тази любов.
Ти навярно ме съдиш
и навярно си право, но нея
няма как да преглътна.
А няма да бъда готова
да отстъпя и крачка,
ако днес избера да повярвам
Ако днес се изправя
и протегна за поздрав ръка
Но е толкова късно
и толкова трудно
да падна
там в очите, където
безмълвна гори вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Но е толкова късно
    и толкова трудно"

    Разбирам я -капризната лирическа
    (да носи тежко е, а да го хвърли жалко)
    Да бягаш също някакъв е изход,
    и загуба по точки никак малка...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...