Feb 27, 2024, 7:20 PM

Извинение

  Poetry » Love
571 1 1

Разбери ме сърце,
аз си тръгвам, защото
не смея
да погледна в очите
на цялата тази любов.
Ти навярно ме съдиш
и навярно си право, но нея
няма как да преглътна.
А няма да бъда готова
да отстъпя и крачка,
ако днес избера да повярвам
Ако днес се изправя
и протегна за поздрав ръка
Но е толкова късно
и толкова трудно
да падна
там в очите, където
безмълвна гори вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Младенова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Но е толкова късно
    и толкова трудно"

    Разбирам я -капризната лирическа
    (да носи тежко е, а да го хвърли жалко)
    Да бягаш също някакъв е изход,
    и загуба по точки никак малка...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...