Извинения
Кой съм аз, коя си ти, кои сме
изобщо ние двамата? Навярно
грешно сме разпределили ролите.
Навярно е така, защото иначе
нямаше сега да ги разменяме,
нямаше сега да се превръщаме
един във друг и нямаше и въздухът
така да репресира дробовете ни.
А може би така е бùло писано -
между двама ни да има многоточие,
напомнящо вината ми, а устните,
устните ти прасковено-прелестни,
да бягат от лицето ми; и погледът,
някога изпълнен със доверие,
да бъде заменен със безразличие...
Мога да си мисля до безумие -
как изтляха бавно във пространството
прекрасните ти скрити адмирации,
строители на твойто възхищение...
Но един и петдесет е - да заспиваме.
И, моля те, не питай с раздразнение
защо поглеждам често през прозореца,
защо мълча и тихо се усмихвам и
защо е тъжно всяко изречение.
Не би било етично спрямо устните
(устните ти прасковено-прелестни)
да искам да треперят пак разпалено
от думи за любов и възхищение,
които просто няма да са искрени.
Не би било морално спрямо погледа
(някога изпълнен със доверие)
да желая непринудено-наивно
да приемеш мойте извинения...
И да продължиш да ме обичаш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Шуманов Todos los derechos reservados
