28.01.2011 г., 13:46 ч.

Извинения 

  Поезия
4028 0 9


Кой съм аз, коя си ти, кои сме
изобщо ние двамата? Навярно
грешно сме разпределили ролите.
Навярно е така, защото иначе
нямаше сега да ги разменяме,
нямаше сега да се превръщаме
един във друг и нямаше и въздухът
така да репресира дробовете ни.
А може би така е бùло писано -
между двама ни да има многоточие,
напомнящо вината ми, а устните,
устните ти прасковено-прелестни,
да бягат от лицето ми; и погледът,
някога изпълнен със доверие,
да бъде заменен със безразличие...
Мога да си мисля до безумие -
как изтляха бавно във пространството
прекрасните ти скрити адмирации,
строители на твойто възхищение...
Но един и петдесет е - да заспиваме.
И, моля те, не питай с раздразнение
защо поглеждам често през прозореца,
защо мълча и тихо се усмихвам и
защо е тъжно всяко изречение.

Не би било етично спрямо устните
(устните ти прасковено-прелестни)
да искам да треперят пак разпалено
от думи за любов и възхищение,
които просто няма да са искрени.

Не би било морално спрямо погледа
(някога изпълнен със доверие)
да желая непринудено-наивно
да приемеш мойте извинения...
И да продължиш да ме обичаш.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много добър стих...
  • И, моля те, не питай с раздразнение
    защо поглеждам често през прозореца,
    защо мълча и тихо се усмихвам и
    защо е тъжно всяко изречение.
    !!!
  • За да напишеш толкова искрени и чувствени извинения, сигурно наистина сериозно си съгрешил пред любовта. Стиховете ти са повече от силни и красиви.. страхотно е просто! Успех занапред и без да се налага да се извиняваш
  • Силни и красиви стихове,прекрасно е!
  • Хареса ми.
  • Прекрасно чувство ме обзе...хареса ми!
    Поздрави
  • Много красив стих... Поздравления
  • Доста добре подредено чувство. Приятно ми беше да прочета. А многоточието често е точка на опита да се обичаме. Поздрав.
  • Много хубав стих!Поздравления!
Предложения
: ??:??