Jan 28, 2011, 1:46 PM

Извинения

  Poetry
4.7K 1 9


Кой съм аз, коя си ти, кои сме
изобщо ние двамата? Навярно
грешно сме разпределили ролите.
Навярно е така, защото иначе
нямаше сега да ги разменяме,
нямаше сега да се превръщаме
един във друг и нямаше и въздухът
така да репресира дробовете ни.
А може би така е бùло писано -
между двама ни да има многоточие,
напомнящо вината ми, а устните,
устните ти прасковено-прелестни,
да бягат от лицето ми; и погледът,
някога изпълнен със доверие,
да бъде заменен със безразличие...
Мога да си мисля до безумие -
как изтляха бавно във пространството
прекрасните ти скрити адмирации,
строители на твойто възхищение...
Но един и петдесет е - да заспиваме.
И, моля те, не питай с раздразнение
защо поглеждам често през прозореца,
защо мълча и тихо се усмихвам и
защо е тъжно всяко изречение.

Не би било етично спрямо устните
(устните ти прасковено-прелестни)
да искам да треперят пак разпалено
от думи за любов и възхищение,
които просто няма да са искрени.

Не би било морално спрямо погледа
(някога изпълнен със доверие)
да желая непринудено-наивно
да приемеш мойте извинения...
И да продължиш да ме обичаш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много добър стих...
  • И, моля те, не питай с раздразнение
    защо поглеждам често през прозореца,
    защо мълча и тихо се усмихвам и
    защо е тъжно всяко изречение.
    !!!
  • За да напишеш толкова искрени и чувствени извинения, сигурно наистина сериозно си съгрешил пред любовта. Стиховете ти са повече от силни и красиви.. страхотно е просто! Успех занапред и без да се налага да се извиняваш
  • Силни и красиви стихове,прекрасно е!
  • Хареса ми.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...