Jan 28, 2011, 1:46 PM

Извинения

  Poetry
4.7K 1 9


Кой съм аз, коя си ти, кои сме
изобщо ние двамата? Навярно
грешно сме разпределили ролите.
Навярно е така, защото иначе
нямаше сега да ги разменяме,
нямаше сега да се превръщаме
един във друг и нямаше и въздухът
така да репресира дробовете ни.
А може би така е бùло писано -
между двама ни да има многоточие,
напомнящо вината ми, а устните,
устните ти прасковено-прелестни,
да бягат от лицето ми; и погледът,
някога изпълнен със доверие,
да бъде заменен със безразличие...
Мога да си мисля до безумие -
как изтляха бавно във пространството
прекрасните ти скрити адмирации,
строители на твойто възхищение...
Но един и петдесет е - да заспиваме.
И, моля те, не питай с раздразнение
защо поглеждам често през прозореца,
защо мълча и тихо се усмихвам и
защо е тъжно всяко изречение.

Не би било етично спрямо устните
(устните ти прасковено-прелестни)
да искам да треперят пак разпалено
от думи за любов и възхищение,
които просто няма да са искрени.

Не би било морално спрямо погледа
(някога изпълнен със доверие)
да желая непринудено-наивно
да приемеш мойте извинения...
И да продължиш да ме обичаш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много добър стих...
  • И, моля те, не питай с раздразнение
    защо поглеждам често през прозореца,
    защо мълча и тихо се усмихвам и
    защо е тъжно всяко изречение.
    !!!
  • За да напишеш толкова искрени и чувствени извинения, сигурно наистина сериозно си съгрешил пред любовта. Стиховете ти са повече от силни и красиви.. страхотно е просто! Успех занапред и без да се налага да се извиняваш
  • Силни и красиви стихове,прекрасно е!
  • Хареса ми.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...