14 abr 2006, 23:01

Извинявай

  Poesía
1.5K 0 5
С тъга в очите прибираш се у дома.
Приела съдбата, склонила глава.
Уморена, без сили за напред.
Отдала се единствено на нечий живот.
От малко се нуждаеш, а не получаваш.
Изливаш болката горчива, във възглавницата вече сива.
Нов ден...нищо ново.
Еднообразно и добре познато е твоето ежедневие.
Въпреки това не чух веднъж дори да се оплачеш.
Виж, виж всичко хубаво на вън, виж пеперудите.
Те смеят се онесени в своите игри.
Не? Не, ти непомниш радостта, мечтите и смеха.
Взе тя всичко от теб, остави те половин човек.
А ти за нея живееш, раждаш се и умираш.
Признание неще получиш, нито малко топлина.
От гордостта и ли е? Може би да.
И сега тя, разбрала вече своята вина.
Крещи силно... без глас:
"Извинявай! Извинявай, че не бях дъщерята добра!
Извинявай, че обичта ми ти не разбра!
Извинявай за косата посивяла, извинявай!
Извинявай за всяка болка и тъга!
Извинявай, не исках аз живота твой да проваля!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Последна Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина е много тъжно! Много е емоционално и наистина натъжава! Страхотно е!6 и от мен
  • Наистина е много хубаво! Поздравявам те и продължавай все така
  • Ем мога да кажа само СТРАХОТНО Е!!!
  • Хубава е идеята,но не е станало стихо.Пробвай друг жанр,,,ще докосва повече!Успех!
  • !!!!-ПРОСТО НЯМА НУЖДА ОТ ПОВЕЧЕ ДУМИ!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...