Last_hopE (Последна Надежда)
76 100
14 abr 2006, 23:01

Извинявай 

  Poesía
1278 0 5
С тъга в очите прибираш се у дома.
Приела съдбата, склонила глава.
Уморена, без сили за напред.
Отдала се единствено на нечий живот.
От малко се нуждаеш, а не получаваш.
Изливаш болката горчива, във възглавницата вече сива.
Нов ден...нищо ново.
Еднообразно и добре познато е твоето ежедневие.
Въпреки това не чух веднъж дори да се оплачеш.
Виж, виж всичко хубаво на вън, виж пеперудите.
Те смеят се онесени в своите игри.
Не? Не, ти непомниш радостта, мечтите и смеха.
Взе тя всичко от теб, остави те половин човек.
А ти за нея живееш, раждаш се и умираш.
Признание неще получиш, нито малко топлина.
От гордостта и ли е? Може би да.
И сега тя, разбрала вече своята вина.
Крещи силно... без глас:
"Извинявай! Извинявай, че не бях дъщерята добра!
Извинявай, че обичта ми ти не разбра!
Извинявай за косата посивяла, извинявай!
Извинявай за всяка болка и тъга!
Извинявай, не исках аз живота твой да проваля!"

© Последна Надежда Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наистина е много тъжно! Много е емоционално и наистина натъжава! Страхотно е!6 и от мен
  • Наистина е много хубаво! Поздравявам те и продължавай все така
  • Ем мога да кажа само СТРАХОТНО Е!!!
  • Хубава е идеята,но не е станало стихо.Пробвай друг жанр,,,ще докосва повече!Успех!
  • !!!!-ПРОСТО НЯМА НУЖДА ОТ ПОВЕЧЕ ДУМИ!
Propuestas
: ??:??