14 апр. 2006 г., 23:01

Извинявай

1.5K 0 5
С тъга в очите прибираш се у дома.
Приела съдбата, склонила глава.
Уморена, без сили за напред.
Отдала се единствено на нечий живот.
От малко се нуждаеш, а не получаваш.
Изливаш болката горчива, във възглавницата вече сива.
Нов ден...нищо ново.
Еднообразно и добре познато е твоето ежедневие.
Въпреки това не чух веднъж дори да се оплачеш.
Виж, виж всичко хубаво на вън, виж пеперудите.
Те смеят се онесени в своите игри.
Не? Не, ти непомниш радостта, мечтите и смеха.
Взе тя всичко от теб, остави те половин човек.
А ти за нея живееш, раждаш се и умираш.
Признание неще получиш, нито малко топлина.
От гордостта и ли е? Може би да.
И сега тя, разбрала вече своята вина.
Крещи силно... без глас:
"Извинявай! Извинявай, че не бях дъщерята добра!
Извинявай, че обичта ми ти не разбра!
Извинявай за косата посивяла, извинявай!
Извинявай за всяка болка и тъга!
Извинявай, не исках аз живота твой да проваля!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Последна Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина е много тъжно! Много е емоционално и наистина натъжава! Страхотно е!6 и от мен
  • Наистина е много хубаво! Поздравявам те и продължавай все така
  • Ем мога да кажа само СТРАХОТНО Е!!!
  • Хубава е идеята,но не е станало стихо.Пробвай друг жанр,,,ще докосва повече!Успех!
  • !!!!-ПРОСТО НЯМА НУЖДА ОТ ПОВЕЧЕ ДУМИ!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...