11 feb 2011, 22:19

Извисен

  Poesía
916 0 2

Ти си светлина, когато сме незрящи.

Една красиво извисена светлина.

Едно добро, което пази ни в минути страшни

и дава отговор на всякаква молба.

 

Хвала на любовта ти безгранична,

щом винаги ме вдигаш от прахта.

С криле към теб политам като птица,

да преоткрия всичките ти земни чудеса.

 

Хвала на силата ти необятна,

която прави и от мене канара

и всяка крепост в краката ми щом пада,

благодаря ти, Боже, за това.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Близка до моята философия за живота имаш, Даниеле! Измежду другите, които прочетох, този стих много ми допадна! Поздравления!
  • На Бог трябва да отдадем най-искрената си признателност. Поздравления за това осъзнаване!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....