11 feb 2011, 22:19

Извисен 

  Poesía
705 0 2
Ти си светлина, когато сме незрящи.
Една красиво извисена светлина.
Едно добро, което пази ни в минути страшни
и дава отговор на всякаква молба.
Хвала на любовта ти безгранична,
щом винаги ме вдигаш от прахта.
С криле към теб политам като птица,
да преоткрия всичките ти земни чудеса.
Хвала на силата ти необятна,
която прави и от мене канара
и всяка крепост в краката ми щом пада,
благодаря ти, Боже, за това.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??