Извисен

11 feb 2011, 22:19

Poesía

579 0 2

Ти си светлина, когато сме незрящи.

Една красиво извисена светлина.

Едно добро, което пази ни в минути страшни

и дава отговор на всякаква молба.

Хвала на любовта ти безгранична,

щом винаги ме вдигаш от прахта.

С криле към теб политам като птица,

да преоткрия всичките ти земни чудеса.

Хвала на силата ти необятна,

която прави и от мене канара

и всяка крепост в краката ми щом пада,

благодаря ти, Боже, за това.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

joyce (Анна Банчева)

2015-04-21T00:18:43+03:00

Близка до моята философия за живота имаш, Даниеле! Измежду другите, които прочетох, този стих много ми допадна! Поздравления!
tanyavd (Татяна Борисова)

2011-02-15T22:38:23+02:00

На Бог трябва да отдадем най-искрената си признателност. Поздравления за това осъзнаване!