Ти си светлина, когато сме незрящи.
Една красиво извисена светлина.
Едно добро, което пази ни в минути страшни
и дава отговор на всякаква молба.
Хвала на любовта ти безгранична,
щом винаги ме вдигаш от прахта.
С криле към теб политам като птица,
да преоткрия всичките ти земни чудеса.
Хвала на силата ти необятна,
която прави и от мене канара
и всяка крепост в краката ми щом пада,
благодаря ти, Боже, за това.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
