11.02.2011 г., 22:19

Извисен

910 0 2

Ти си светлина, когато сме незрящи.

Една красиво извисена светлина.

Едно добро, което пази ни в минути страшни

и дава отговор на всякаква молба.

 

Хвала на любовта ти безгранична,

щом винаги ме вдигаш от прахта.

С криле към теб политам като птица,

да преоткрия всичките ти земни чудеса.

 

Хвала на силата ти необятна,

която прави и от мене канара

и всяка крепост в краката ми щом пада,

благодаря ти, Боже, за това.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Близка до моята философия за живота имаш, Даниеле! Измежду другите, които прочетох, този стих много ми допадна! Поздравления!
  • На Бог трябва да отдадем най-искрената си признателност. Поздравления за това осъзнаване!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...