11.02.2011 г., 22:19 ч.

Извисен 

  Поезия
589 0 2

Ти си светлина, когато сме незрящи.

Една красиво извисена светлина.

Едно добро, което пази ни в минути страшни

и дава отговор на всякаква молба.

 

Хвала на любовта ти безгранична,

щом винаги ме вдигаш от прахта.

С криле към теб политам като птица,

да преоткрия всичките ти земни чудеса.

 

Хвала на силата ти необятна,

която прави и от мене канара

и всяка крепост в краката ми щом пада,

благодаря ти, Боже, за това.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Близка до моята философия за живота имаш, Даниеле! Измежду другите, които прочетох, този стих много ми допадна! Поздравления!
  • На Бог трябва да отдадем най-искрената си признателност. Поздравления за това осъзнаване!
Предложения
: ??:??