11 февр. 2011 г., 22:19

Извисен

909 0 2

Ти си светлина, когато сме незрящи.

Една красиво извисена светлина.

Едно добро, което пази ни в минути страшни

и дава отговор на всякаква молба.

 

Хвала на любовта ти безгранична,

щом винаги ме вдигаш от прахта.

С криле към теб политам като птица,

да преоткрия всичките ти земни чудеса.

 

Хвала на силата ти необятна,

която прави и от мене канара

и всяка крепост в краката ми щом пада,

благодаря ти, Боже, за това.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Близка до моята философия за живота имаш, Даниеле! Измежду другите, които прочетох, този стих много ми допадна! Поздравления!
  • На Бог трябва да отдадем най-искрената си признателност. Поздравления за това осъзнаване!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...