Tannya (Таня Михайлова)
13 7
1 sept 2010, 16:54

Извивките на същността ми 

  Poesía » Versos blancos
937 0 3

Поемам по пътя сред тишината,

търсейки душа, подобна на моята.

Цветът на моята е ни само черен, ни бял.

Тя не е за всеки... а само за вълнения и болки,

равносилни на моите, разбиращи смисъла на проницанието ми.

 

Усещам само тропота на една сянка, оставила следа у мен...

 ... а мелодията на страховете ми ме гали,

точно както вятърът играе със състоянието на кожата ми.

 

Но не чувствам студ, вярвам в себе си повече от всеки друг!

Само ехото в главата ми сега  е мой приятел

и чувството, че не принадлежа дори и на себе си, а само на мечтите си.

 

И ето, че зазорява... а сега накъде!?

Все натам... докато открия себе си.

 

 

© Таня Михайлова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??