Tannya (Таня Михайлова)
13 7
1.09.2010 г., 16:54 ч.

Извивките на същността ми 

  Поезия » Бели стихове
935 0 3

Поемам по пътя сред тишината,

търсейки душа, подобна на моята.

Цветът на моята е ни само черен, ни бял.

Тя не е за всеки... а само за вълнения и болки,

равносилни на моите, разбиращи смисъла на проницанието ми.

 

Усещам само тропота на една сянка, оставила следа у мен...

 ... а мелодията на страховете ми ме гали,

точно както вятърът играе със състоянието на кожата ми.

 

Но не чувствам студ, вярвам в себе си повече от всеки друг!

Само ехото в главата ми сега  е мой приятел

и чувството, че не принадлежа дори и на себе си, а само на мечтите си.

 

И ето, че зазорява... а сега накъде!?

Все натам... докато открия себе си.

 

 

© Таня Михайлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??