Извор е животът

28 oct 2019, 7:51

Poesía

479 2 3

ИЗВОР Е ЖИВОТЪТ

Животе, течеш в руслото на времето.

Течеш като ручей в зелена дъбрава -

впрегнато конче на паметта в стремето,

тичаш през сенки и слънчева жарава.

Срещаш се с руслата на други животи,

поели пътя на своите съкровени мечти.

Сливат се, натежават водите дълбоки.

В тях изгряват и залязват много луни.

Преминават през жлебове каменисти.

В пропасти се хвърлят с буен грохот.

Разпиляват се капки любовно лъчисти

и се подреждат като загадъчни строфи.

В теб вятърът вплита буйните си коси.

Дипли ги морно, дъждовно по вълните.

В сърцата още гърмовно, страстно ечи

заключената болка и радост в сълзите.

Редят се белезите по дъното и брега.

Поставят своите спомени за бъдното.

След време наследници по тях ще четат,

как дните от болка в Чест са превърнати.

Талазите са достигнали смирени края

на своята дълговечна, лелеяна мечта.

Ето - тук е океана световен, светъл Рая.

Тук ще застанат душите смалени под греха.

А там - в началото изворът все цъфти,

попътно изпраща своите нови животи...

Така, Животе, в безкрая ще продължиш

още по-цветен, смел, духовно грамотен...

27 10 2019

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ЦвететоБ (Цветето Б.)

2019-10-30T23:46:30+02:00

Много мъдър стих, а финалът е чудесен! Поздрави!
генек (Георги Коновски)

2019-10-28T14:49:05+02:00

Хареса ми.
Ranrozar (Стойчо Станев)

2019-10-28T09:40:38+02:00

Изворът на един живот е в творческото му движение...
Образност, движение от картина в картина; и съзидателен пейзаж от мъдрост!
Харесва ми!
Поздравления, Надежда!