Извор е животът
ИЗВОР Е ЖИВОТЪТ
Животе, течеш в руслото на времето.
Течеш като ручей в зелена дъбрава -
впрегнато конче на паметта в стремето,
тичаш през сенки и слънчева жарава.
Срещаш се с руслата на други животи,
поели пътя на своите съкровени мечти.
Сливат се, натежават водите дълбоки.
В тях изгряват и залязват много луни.
Преминават през жлебове каменисти.
В пропасти се хвърлят с буен грохот.
Разпиляват се капки любовно лъчисти
и се подреждат като загадъчни строфи.
В теб вятърът вплита буйните си коси.
Дипли ги морно, дъждовно по вълните.
В сърцата още гърмовно, страстно ечи
заключената болка и радост в сълзите.
Редят се белезите по дъното и брега.
Поставят своите спомени за бъдното.
След време наследници по тях ще четат,
как дните от болка в Чест са превърнати.
Талазите са достигнали смирени края
на своята дълговечна, лелеяна мечта.
Ето - тук е океана световен, светъл Рая.
Тук ще застанат душите смалени под греха.
А там - в началото изворът все цъфти,
попътно изпраща своите нови животи...
Така, Животе, в безкрая ще продължиш
още по-цветен, смел, духовно грамотен...
27 10 2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
