ИЗВОР И ПЯСЪК
Коленича
със напукани устни
пред твоя олтар.
Бленувам
твоят извор да пусне
глътка жива вода.
Но в извора
само пясък ми хрустна
и ужасна глухота...
Протегнати
мойте жаждащи устни
пият само стон на сърца...
Протегнати
рисуват те пръстен
с целувки на твойта ръка...
© СВЕТОСЛАВ БИЛЧЕВ Todos los derechos reservados