Jan 3, 2008, 9:45 AM

Извор и пясък

  Poetry
966 0 2

ИЗВОР И ПЯСЪК

 

Коленича

със напукани устни

пред твоя олтар.

 

Бленувам

твоят извор да пусне

глътка жива вода.

 

Но в извора

само пясък ми хрустна

и ужасна глухота...

 

Протегнати

мойте жаждащи устни

пият само стон на сърца...

 

Протегнати

рисуват те пръстен

с целувки на твойта ръка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© СВЕТОСЛАВ БИЛЧЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...