voda (Елица Ангелова) voda (Елица Ангелова)
77 582
5 may 2009, 8:14  

Изворче - 2

1.1K 0 19

Изворче съм – весело, игриво.

В дните летни свежест подарявам.

Пътник жаден с шепи ме отпива

и по пътя бодър продължава.

 

В мен небето цяло се побира -

слънцето, луната и звездите.

От сърцето ми река извира,

тича през полето и горите.
 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • СашоМ (Сашо Маринов)
    СашоМ (Сашо Маринов)
    Видях веднага отговора на моя коментар Ели.
    Просто исках да разбера дали си прочела последния ми стих, който е допълнение към първоначалния ми коментар.
    Поздрави!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Първо погледни, после питай, Сашо.
  • СашоМ (Сашо Маринов)
    СашоМ (Сашо Маринов)
    Ели, не разбрах прочете ли последния ми стих? - Не тъгувай...
    Поздрави!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Поздрав, Надя!
    - Похабяваш си вдъхновението с тези посвещения, Сашо.
    Съвестно ми е.
  • СашоМ (Сашо Маринов)
    СашоМ (Сашо Маринов)
    От високи планини
    бистра изворна вода
    в поточе се разлива.
    Неусетно станала е тя
    голяма, пълна с обич
    и с радост я дарява.
    Тъй кристално чиста
    слънцето с радост я огрява,
    а звездите и луната
    вечер взират се в нея.

    Сърцето ти голямо
    в една река не се побира,
    затуй е устремено към океана.
    Поздрави и усмивки Ели!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0