14 sept 2012, 20:40

Извън клиничната пътека

750 0 8

Преди съвсем да се разкапят

омекналите сухожилия,

а злата болест да отхапе

без зъби сетните му сили...

 

Преди да сети задух страшен

и тъмното да го обгърне,

видя: върви по пътя прашен...

на село бърза да се върне!

 

Върви изправен към дома си –

там всички близки го очакват!

Прегръща най-напред жена си,

децата... Чува как проплакват!

 

Но вече в болничната стая

не на морфин – на смърт дъхтеше!

Разбра, че е настъпил краят...

щом нищичко не го болеше!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...