14 sept 2012, 20:40

Извън клиничната пътека 

  Poesía » Filosófica
587 0 8

Преди съвсем да се разкапят

омекналите сухожилия,

а злата болест да отхапе

без зъби сетните му сили...

 

Преди да сети задух страшен

и тъмното да го обгърне,

видя: върви по пътя прашен...

на село бърза да се върне!

 

Върви изправен към дома си –

там всички близки го очакват!

Прегръща най-напред жена си,

децата... Чува как проплакват!

 

Но вече в болничната стая

не на морфин – на смърт дъхтеше!

Разбра, че е настъпил краят...

щом нищичко не го болеше!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??