Извън клиничната пътека
Преди съвсем да се разкапят
омекналите сухожилия,
а злата болест да отхапе
без зъби сетните му сили...
Преди да сети задух страшен
и тъмното да го обгърне,
видя: върви по пътя прашен...
на село бърза да се върне!
Върви изправен към дома си –
там всички близки го очакват!
Прегръща най-напред жена си,
децата... Чува как проплакват!
Но вече в болничната стая
не на морфин – на смърт дъхтеше!
Разбра, че е настъпил краят...
щом нищичко не го болеше!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
