Когато имам малки човечета в главата,
крещящи, плачещи, смеещи се високо,
ходещи на работа, скачащи, падащи,
употребяващи наркотични вещества,
с изчерпани невротрансмитери,
четящи Сартр, Кафка, Албер Камю,
копаещи гробове, заравящи дъжда,
когато не чувам нищо, освен гласовете им,
само ти можеш да ги накараш да млъкнат,
ти си гилотина за всяка паник атака,
завръщаш ме в собствената ми личност,
оставам.