Когато имам малки човечета в главата,
крещящи, плачещи, смеещи се високо,
ходещи на работа, скачащи, падащи,
употребяващи наркотични вещества,
с изчерпани невротрансмитери,
четящи Сартр, Кафка, Албер Камю,
копаещи гробове, заравящи дъжда,
когато не чувам нищо, освен гласовете им,
само ти можеш да ги накараш да млъкнат,
ти си гилотина за всяка паник атака,
завръщаш ме в собствената ми личност,
оставам.
© Ивона Иванова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
