Когато имам малки човечета в главата,
крещящи, плачещи, смеещи се високо,
ходещи на работа, скачащи, падащи,
употребяващи наркотични вещества,
с изчерпани невротрансмитери,
четящи Сартр, Кафка, Албер Камю,
копаещи гробове, заравящи дъжда,
когато не чувам нищо, освен гласовете им,
само ти можеш да ги накараш да млъкнат,
ти си гилотина за всяка паник атака,
завръщаш ме в собствената ми личност,
оставам.
© Ивона Иванова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
