18 abr 2007, 12:58

ИЗВЪНЗЕМНИ

  Poesía
984 0 15
Тя от Венера е. Той пък от Марс.
Две извънземни живеят във нас.
Уж си общуват като земляни,
а чуждоезични словата звучат.
Говорят, говорят, насън и наяве,
но блъскат се думите им във стена.
И вместо разбиране и разясняване,
нахлуват във личната си свобода.
Тя моли за "свръзка". Той - за смирение.
Тя търси любов. Той - свобода.
И трябва им доза голямо търпение,
за да оставят взаимна следа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...