Apr 18, 2007, 12:58 PM

ИЗВЪНЗЕМНИ

  Poetry
978 0 15
Тя от Венера е. Той пък от Марс.
Две извънземни живеят във нас.
Уж си общуват като земляни,
а чуждоезични словата звучат.
Говорят, говорят, насън и наяве,
но блъскат се думите им във стена.
И вместо разбиране и разясняване,
нахлуват във личната си свобода.
Тя моли за "свръзка". Той - за смирение.
Тя търси любов. Той - свобода.
И трябва им доза голямо търпение,
за да оставят взаимна следа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...