Jolly_Roger (Рефицул) Jolly_Roger (Рефицул)
58
26 jul 2007, 0:48

Jack

  Poesía
791 0 13
Jack

Мой приятелю любим,
с червени дрехи, с лека ледена походка.
Отвеждаш мислите ми като дим,
като светлина на свещ, излязла на разходка.

Пак седиш до мен в сумрака.
Отпивам аз забравата от теб.
Залезът отива си, глътка подир глътка.
Последна чашка уиски с лед.

Това си ти, приятелю любими.
Не ме напусна дори и в труден час.
Обичам вечерите си да споделям
с теб, но не и до несвяст.

Ще седим там, с пура в ръка.
На стола кожен ти ще ми прошепваш.
Ще пия бавно пак от твоите слова.
Тишината пак с надежда ще укрепваш.

25.07.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рефицул Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0