26 июл. 2007 г., 00:48

Jack

792 0 13
Jack

Мой приятелю любим,
с червени дрехи, с лека ледена походка.
Отвеждаш мислите ми като дим,
като светлина на свещ, излязла на разходка.

Пак седиш до мен в сумрака.
Отпивам аз забравата от теб.
Залезът отива си, глътка подир глътка.
Последна чашка уиски с лед.

Това си ти, приятелю любими.
Не ме напусна дори и в труден час.
Обичам вечерите си да споделям
с теб, но не и до несвяст.

Ще седим там, с пура в ръка.
На стола кожен ти ще ми прошепваш.
Ще пия бавно пак от твоите слова.
Тишината пак с надежда ще укрепваш.


25.07.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рефицул Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...