26.07.2007 г., 0:48

Jack

793 0 13
Jack

Мой приятелю любим,
с червени дрехи, с лека ледена походка.
Отвеждаш мислите ми като дим,
като светлина на свещ, излязла на разходка.

Пак седиш до мен в сумрака.
Отпивам аз забравата от теб.
Залезът отива си, глътка подир глътка.
Последна чашка уиски с лед.

Това си ти, приятелю любими.
Не ме напусна дори и в труден час.
Обичам вечерите си да споделям
с теб, но не и до несвяст.

Ще седим там, с пура в ръка.
На стола кожен ти ще ми прошепваш.
Ще пия бавно пак от твоите слова.
Тишината пак с надежда ще укрепваш.


25.07.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рефицул Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...