pearlmermaid (Надежда Павлова)
25 24
9 ago 2014, 22:17

Жадна любов 

  Poesía » Erótica
1471 0 4

Защо ме завърна от прага, когато си тръгвах?

Безсилна от погледа огнен останах дори.

Умът ми повтаряше: "Тръгвай!", но вече не можех –

краката не слушаха вече и казаха: "Спри!"...

 

Заключи сърцето си с моето в тъмната стая,

а ключа захвърли във бездна от звезден портал.

"Сега е завинаги!" - чух... И внезапно разбрала, 

че връщане няма, от жажда и страст полудях...

 

Сега пак сме тук и сме същите, сякаш немигнали...

Раздялата - няма я... Чувствата стари горят...

Изпиваме с устни отрова от болка отминала...

Изгаряме в страст и безвремие всяка печал...

 

Усетих ръката ти топла... Гласът ти: "Момиче!...

Аз тебе желая... Обичам... Това не е грях!..."

И нямаше изход - видяхме се с теб в безтегловност –

рисувахме с пръсти по тръпнещи голи тела...

 

Любов безпощадна, изгаряща всичко по пътя си...

Желание... Похот... Безумие... Страсти... И връх...

Телата си сливаме, с пръсти заключваме времето...

И пак... И отново... До болка... И пак сме без път...

 

Любов неповикана... Притча за нас, неизмислена...

На клада, във пламъци раждана... Неугасима...

Неутолима, предречена в сън на разсъмване...

Несвършваща, вечна, безименна... Жадна любов...

 

08.06.2014

© Надежда Павлова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??