Жадна любов
Защо ме завърна от прага, когато си тръгвах?
Безсилна от погледа огнен останах дори.
Умът ми повтаряше: "Тръгвай!", но вече не можех –
краката не слушаха вече и казаха: "Спри!"...
Заключи сърцето си с моето в тъмната стая,
а ключа захвърли във бездна от звезден портал.
"Сега е завинаги!" - чух... И внезапно разбрала,
че връщане няма, от жажда и страст полудях...
Сега пак сме тук и сме същите, сякаш немигнали...
Раздялата - няма я... Чувствата стари горят...
Изпиваме с устни отрова от болка отминала...
Изгаряме в страст и безвремие всяка печал...
Усетих ръката ти топла... Гласът ти: "Момиче!...
Аз тебе желая... Обичам... Това не е грях!..."
И нямаше изход - видяхме се с теб в безтегловност –
рисувахме с пръсти по тръпнещи голи тела...
Любов безпощадна, изгаряща всичко по пътя си...
Желание... Похот... Безумие... Страсти... И връх...
Телата си сливаме, с пръсти заключваме времето...
И пак... И отново... До болка... И пак сме без път...
Любов неповикана... Притча за нас, неизмислена...
На клада, във пламъци раждана... Неугасима...
Неутолима, предречена в сън на разсъмване...
Несвършваща, вечна, безименна... Жадна любов...
08.06.2014
© Надежда Павлова All rights reserved.
