27 may 2011, 0:26

Жадни очи 

  Poesía » De amor
1071 0 10

Жадни очи ме докосват в нощта,

парещи длани ме галят.

С теб се догонваме в птичи ята,

въглен в нозете ми пари.

 

Пътят е време, а времето – път.

Здрачът нашепва легенди.

Моите мисли към тебе летят,

все по-напред, надалече…

 

Топъл дъжд нежно ще плиска в нощта,

вятър с ръка ще ме гали –

с мене бъди, щом остана сама,

в утрото слънце посяли.

 

Стъпки притичват през моя живот,

шепнещи клади подпалват,

двама със теб и в добро, и във зло

до безкрая… и пак отначало

 

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!! Поздрави!
  • Хубав стих!
  • Поздрав, Дани!
  • Много хубав стих!
    Мелодичен, влюбен и майсторски написан!
  • прегледах и някои от другите ви неща- имате чувство за ритъм и преминавате много умело от двусрична в трисрична стъпка, римите ви са добри- от техническа гледна точка, сте един от добрите поети в сайта.Поздрав.
  • И пак отначало....Добре казано...Много силно и обещаващо....
  • Това е стих на влюбена жена. Поздравления!
  • БРАВО!
  • Привет!
    Сихотворение от звездна величина...
    "..двама със теб и в добро, и във зло
    до безкрая… и пак отначало"
    Не случайно ZEMEDELEC (Красимир Дяков): е посветил този стих-светлина на вас!
    Поздравления!!!
  • Светулчице, моя светулчице,

    среднощна невеста прекрасна!

    Завързана зунка на люлчица!

    Тесто в нощвите заквасено!



    Светулчице, моя светулчице,

    даул - масло, бита сметано!

    Светулчице, моя светулчице,

    знам, че дели ни Балкана...



    Светулчице, моя светулчице,

    прекрасна искра звездопадна!

    Светулчице, моя светулчице,

    по жътва, от сърпа ти паднах...



    Светулчице, моя светулчице,

    кремък - диканя, вършане!

    Светулчице, моя светулчице,

    от мене и клас не остана...
Propuestas
: ??:??