Жадни очи
Жадни очи ме докосват в нощта,
парещи длани ме галят.
С теб се догонваме в птичи ята,
въглен в нозете ми пари.
Пътят е време, а времето – път.
Здрачът нашепва легенди.
Моите мисли към тебе летят,
все по-напред, надалече…
Топъл дъжд нежно ще плиска в нощта,
вятър с ръка ще ме гали –
с мене бъди, щом остана сама,
в утрото слънце посяли.
Стъпки притичват през моя живот,
шепнещи клади подпалват,
двама със теб и в добро, и във зло
до безкрая… и пак отначало
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
Поздрави!
