3 ago 2007, 23:10

Жадно лято

  Poesía
1K 0 19
На лятото напуканите устни
отпиват жадно пяна от морето.

Крадат си слънце, дяволито-вкусни

и чистота в парчета от небето.


Отмятат бързо пясъчните гриви
мустангите на летните въздишки.
Понасят шепот устните игриви
и го предат на съкровени нишки.


Но хладна нежност тихо ще зачука
с безшумните и пъстри листопади.
Ще се проврат през лятната пролука
разплисканите цветни водопади.


Нетърпелива есен ще запие
изстиналата пяна от морето.
Великодушно лятото ще скрие
във раклата дълбока на сърцето.

03.08.2007 г.
Дарина Дечева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....