Жадувана истина

Играем на зар със живота,

безмилостно харчим съдби.
Подхвърляме с дързост банкнота
и търсим потайни врати.

Наливаме голи надежди,
а чакаме скъпи мечти.
Вървим със навъсени вежди,
а търсим в небето звезди.

Прегръщаме вятърни спомени,
забулени в сиви скали.
Живеем сред сенки разголени
и вярваме в скъпи игри.

Презираме собствени длани
и думи изплели стени.
Не можем да бъдем желани - 
че подлост гнездо не гради.