22 ago 2008, 22:59

Жадуване

  Poesía
910 0 9

Безспирно изнизват се дните

и лятото бавно изгася жарта си.

Оставя морето следи в душите,

безгрижно сновали по пясъка мек.

 

 

Отново ще търсят безспирния полъх

на вятъра вечен, изтриващ тъгата.

Ще искат, ще чакат пак те да се върнат

за ласки и нежност жадни сърцата.

 

Нашепва им времето, страж неуморен,

ще дойдат отново пак пъстрите дни,

но всичко изстрадано трябва да бъде,

за да бъдем щастливи пак както преди. 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • дааа - "но всичко изстрадано трябва да бъде,
    за да бъдем щастливи пак както преди." .Много вярно.Нали красотата се извайва в тъгата.
  • Добре дошла!Хубаво стихотворение!
  • Чудесно е, както ти казах и преди. Невероятно въздействащо и красиво.
  • Благодаря много на всички ви за милото посрещане.Радвам се, че стиховете ми са ви харесали.
  • Много хубав стих!
    Добре дошла!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...