В дъжда... във мрачното му време
умеем да се крием толкова добре.
Крием чувства си, крием празнините...
капките ще скрият тихо и сълзите.
Без да протестира нищо вътре в тебе,
отдаваш се на този неприветлив покой.
Душата жадува да се предаде на вятъра...
буен... ала верен на своя порой.
Примамва те чистотата на този дар от вселената.
Сякаш може да отмие и най-черната кал...
сякаш може да стигне до всяко кътче, всеки ъгъл...
Дори душата твоя може да обгърне във воал.
Всяка капка падаща безмълвно от небето
забива се в душата ми като лечебен трън...
За такива като мене, ако питаш...
най-прекрасното време навън!
Ледените капчици ще те помилват...
вятърът за танц ще ти подаде ръка...
Най-обичала съм в прегръдките на бури да се крия...
Тя има силата да заличи всяка тъга.