В дъжда... във мрачното му време
умеем да се крием толкова добре.
Крием чувства си, крием празнините...
капките ще скрият тихо и сълзите.
Без да протестира нищо вътре в тебе,
отдаваш се на този неприветлив покой.
Душата жадува да се предаде на вятъра...
буен... ала верен на своя порой.
Примамва те чистотата на този дар от вселената.
Сякаш може да отмие и най-черната кал...
сякаш може да стигне до всяко кътче, всеки ъгъл...
Дори душата твоя може да обгърне във воал. ...